© 2011 maiova

Бръснарят

Не е като по филмите. Бръснарят не беше с бяла риза и запретнати ръкави. Нямаше дървени столчета, на които да седят редовните клиенти, чакащи си реда. И от стената не висеше дебела кожа на която се точи ножа за бръснене. Бръснарницата … Хмм, там имаше толквоа много неща … Плодове, солници, канарче, истинско при това и чуроликше. Та до къде бях стигнала … А да … Календар, втори календар, още един и още един … календар на Локо Пловдив… кутийки на нескафе, захарница, икони, нож, ароматизатор, часовник с бухал … Да това е бръснарница, не хипермаркет. Като влезнеш вътре и от единия ъгъл на стената нещо ти напомня за 60-те на миналия век и точно до него .. „Добре дошъл във Новото хилядолетие“ … Там, в бръснарицата имаше всичко. Имаше уют. Толкова спокойно и тихо, че чак се чуваше ножицата „щрак-щрак, щрак-щрак“. Бръснарят… беше неизбръснат. С побеляла коса, леко плешив и големи диоптрични очила.

Коментар

Спокойно e-mail-ът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с: *

*
*

Ако се мислиш за спец, можеш да ползваш следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>